29 май 2012 г.

36 Мътните води на ТВ епоса

Стена от текст за втори сезон на "Игра на тронове" тук няма да има, защото няма особен смисъл от такава, но ще има няколко бързи впечатления след Blackwater - предпоследният епизод за тази година. Та, не че споделям тези сантименти и притеснения, но големият въпрос, още откакто се захванаха да го правят този сериал, беше - ще съумеят ли Бениоф и Уейс да пресъздадат на малък екран една от най-великите фентъзи битки писани някога (или поне така казват феновете на Мартин), както й се полага, или форматът и ограниченията му ще си кажат тежката дума. Както може да се очаква, случи се тежката дума. Неприятно и тъжно, но и неизбежно.

Троновете продължава и през втория си сезон да е пипнат сериал и да държи летвата откъм production values, която сам постави миналата пролет - операторската работа е зловещо (да не кажа незаслужено) добра, сценографията и звуковият дизайн оставят изключително малко да се желае от тях, всяка локация си има търсен (и успешно намерен) облик, включително и в динамично сменящите се начални надписи, а CG-то винаги е в кротък фонов режим, без да пречи и без да изпъква, точно както му се полага. Мога пак да нащракам с лекота показателни шотове, но няма, защото както предния път, ще съдържат предимно убийствени контражури около Роб и Кейтлийн. (Все пак, изрично да отбележа, че изкуственото осветление от сцените на Вала е заменено с ексклузивно ниско слънце в the golden hour, което прави безинтересните перипетии на Джон в снежната пустош отвъд поне да изглеждат страхотно. Не знам дали просто вече са свикнали със спецификите на камерите и могат без притеснения да смятат колко светло им трябва, но вече ги няма многобройните насочени резки сенки, които поддържаха стилистиката на мястото, но пък ненужно отнемаха от вниманието.)

Обаче Троновете продължава също така да сервира пълни детинщини, когато трябва да се измъкне от тежките за снимане баталии. В първия сезон методиката се наричаше "мигрената на Тирион", във втория сезон се казва "пръднята на Риник". И смърди сериозно.

Сега от Blackwater се очакваше да измие срама...
Е, поне опитаха.

Въпреки, че началото "на войната" със запалването на Олимпийския огън не е лошо като за ТВ стандартите (даже имаше един-два ефектни шота на разни разпадащи се и взривяващи се неща), ясно се разбра, че Троновете не е сериал на екшъна, дори в редките случаи, когато му се налага да бъде. Бениоф и Уейс хитро оставиха сценарните задължения за най-трудния епизод в ръцете на самия Мартин, така че феновете сега няма как да мрънкат, че се е случил компромис с епичната му визия от книгата.

Обаче: Един кадър с горящи стрели, два кадъра с приближаващи се към брега лодки, три кадъра с камъни, чупещи глави (един - за щастие точно срещу Станис) и двайсетина човека, млатещи се пред една стена с две подпрени стълби на нея... Това е статистиката от по-добрата половина. След това Тирион дръпва реч, и бандата му изненадва в... гъз тези, дето чукат на вратата. Иска се сериозен талант да накараш зрителя трепетно да чака поредния бисер на изчаткалата Церсей, вместо последвалата смешна тупалка.

Оправданието "за толкова пари - толкова" тук не върви. Нито "като за сериал е ок". Прегрешението на режисьора Нийл Маршъл (стоящ последно зад ужасния Centurion) не е в това, че епиката в екшъна присъства истински в 2-3 кадъра. Проблемът е, че въобще е решил да заложи на нея. Когато обаче нямаш възможност да направиш летяща камера над огромна крепостна стена, в подножието на която се блъскат хиляди статисти (може и паралелът да не е честен, но сравнете всичко това с аналогичните сцени от Небесно царство и Двете кули), тогава е изключително лоша идея да се пробваш просто да драпаш в тази посока докъдето ти стигнат силиците. Добрата стратегия в случая е да се възползваш от факта, че имаш страхотни персонажи (често изиграни по страхотен начин от актьорите и почти винаги страхотно написани), които са в центъра на това уж епично меле. Един умел микс от звукови ефекти, оригинална камера, подходяща... пардон, съществуваща музика и - най-важното - поглед, максимално приближен до преживяванията на главните участници, би имал многократно по-силен ефект от разни фойерверки. И за това не се искат пари, нито се иска да си с визията и размаха на Ридли Скот - иска се талант и повече мислене.

В интерес на истината, за момент това се получи. Обаче не заради тривиалната режисура на Маршал, нито заради неориентираните към финала монтажисти, още по-малко пък заради Рамин Джавади, който просто не е в състояние да напише по-безлична музика от тази (работеше донякъде само когато Санса се оттегли). Blackwater е one-man-show и този one man е Хрътката. От сцената с меренето на пишки с Брон в кръчмата; през пирофобията и това постоянно отдръпване с ужас от всяка факла, дето размахат случайно пред него; та до огнената кулминация, в която му дойде до гуша и тегли една майна на всички... и особено до онази жестока реплика за света, който се движи от убийците, пред втрещената Санса, на която най-сетне подаде ръка - просто огромно евала на този пич. Има много добри кастинг решения (наред с изцяло сбърканите), но Сандор Клегейн е сред доста гениалните от тях. В този епизод изненадващо той се оказа скритият коз, и с много премерена и нюансирана игра успя да покаже как точно трябва да се процедира по време на баталии в ТВ-продукции.

Опитаха нещо в този план и с посечения Тирион, докато губи съзнание (пак) по време на спасителното идване на Гандалф, обаче с тази глупава декларация на Тивин - "Тhe battle is over..." (все едно се връща потен от Mount Doom) се омазаха до такава степен, че само изпълнение на Мат Бернинджър от The National да можеше да оправи вкуса. И го оправи като за световно де, трябва да му се признае.

Промото на следващия епизод обещава много Джон, много Роб, много Бриен, много Денерис, и най-лошото - много Джора (разперил ръце и крещящ NОООООООО!!!... господ да ни е на помощ!), така че едва ли финалът ще предполага вдъхновение за ъпдейт на този пост. Явно, за добро или лошо, вторият сезон на Троновете ще остане в главата ми предимно с кретенското начало на втори епизод, в което пикаещата в поточето Аря, се озърта да не я видят, че си върши нуждата клекнала.

In Boardwalk we trust!

36 коментара:

  1. Сега, като го казваш, close-up моментите насред боя бяха ми изпъкват доста повече от опитите за масовки. (За разлика то Небесното царство, например, там каквито спомени имам от боищата, са все от хеликоптерна перспектива.)

    Изпъкват ми Хрътката, естествено, Брон с лъка на фона на крепостните стени, Давос и сина му в началото и точно преди експлозията (и двамата много добри, между другото, особено малкия с пълната увереност и спокойствие на фанатика), Тирион и оня Кралски гард, дето се надвеси над него и го почеса с меча, Станис, който доста безапелационно терминираше някакви убитаци на стената...

    Въобще, детайлите винаги ме кефят повече от общия план, освен ако той не представлява Гандалф + конници по склона с изгрева в гръб или пък огнените требушети от Царството. (Е, wildfire-ът си ме изкефи, макар че в книгата концепцията е още по-зрелищна и включва огромна верига, която впримчва корабите на Станис в някакъв огнен ад насред горящия залив, без взривове.) Може би и затова пръднята на Риник в трети епизод всъщност доста ме изкефи, понеже даде някаква плътност на тия убитаци, единия от които след това го разгледахме внимателно с червата отвън. Самият бой би бил все тая без сцената преди това, дори да го бяха дали.

    Серсей не почва ли да ти влиза под кожата обаче? :D Btw, в предни епизоди Шае ми беше дърво, но последните 2-3 все повече ме кефи. Доста странна character ос оформи тоя епизод обаче със Серсей-Санса-Хрътката.

    И само нещо за последния - не знам дали е идея на сценаристите или на актьора, но Клегейн въобще не е такъв в книгите. Там е някаква изтерзана душа типично по водевилен тертип - ръмжи, пеняви се, псува, криви си физиономията и т.н. Тук е някакъв стоик-нихилист и като че ли тоя underplaying му отива повече, отколкото романния замисъл.

    Иначе аз повечко неща бих запомнил от втория сезон, но може би защото имаше готини отклонения от книгата, която в сюжетно отношение оставя солидна част от главните герои да бездействат (Джон, Денерис), а и все се намира по някоя яка реплика, дето ми се загнездва в главата, или някой готин шот (Харенхол отдолу догоре в седми епизод; края на осми с камерата, която се промъква към Бран; трети епизод, когато Теон изгаря писмото до Роб), или някое сценографично решение (Аря си играе на изнудване с Джакен и после, докато излиза, зяпа ококорена стражите, заковани на пост със собствените си оръжия)

    В трети сезон (баси, дано да не се опитат да набутат цялата книга в един сезон) нещата стават по-интересни навсякъде :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Между другото, не знам какво точно трябва да значи, но тоя епизод беше тъпкан с прекъснати интеракции между героите - Серсей и Пайсел, Брон и Хрътката, Варис и Тирион, Шае и Серсей. Все нещо оставаше недоизказано.

      Изтриване
    2. По принцип трябваше да значи "война", ама (не че искам да те плаша :)) в края на краищата се оказва малко като действане на автопилот.

      Иначе за останалото по-горе:

      Е close-up-ите бяха яки всички като се цъклеха ужасени на зеления огън, ама в самия кютек нищо не ми изпъкна. В Небесно царство имаше много, ама там има от всичко по много и както трябва направено. По-добре да на говорим по тая тема, че сърцето ме боли като си представя какво можеха да са Троновете с Ридли начело.

      Серсей все така си продължава да се държи като коледна елха, но е по-поносима като се нафирка.

      За хрътката - чиято и да е била идеята да се отдалечи от книжния си първообраз, то се вижда, че 90% от образа в сериала идва от това как е изигран. Без изобщо да знам как се развиват нещата този сезон, още от финала на предния, въпреки грубостта към Санса и постоянното стоене зад Джофри, бях убеден, че плавно и логично ще се стигне и до двата кулминационни момента тук - с отебаването на всичко и с предлагането на Санса да избяга с него.

      За трети сезон не се притеснявай - те вече официално обявиха, че ще е половината книга. Все пак сериалът изкъртва рейтингите и не искат да го привършат бързо-бързо.

      Изтриване
    3. Мен ме кефят маниеризмите (речевите особено) на серсейката - някак консистентни са, личи си, че ги е мислила, а и е разкарала бръчката между веждите най-после (за да я замени с някакъв постоянен smirk, но това поне пасва повече на ситуациите :))

      Изтриване
  2. Аз се надявам сега да не ме споходи твърде глупавата идея да гледам целия сезон (след като първият ме отказа – изобщо не мога да включа в режим камерна дворцова драма и бутафорията ще ми избоде очите), само за да видя как ще се върже изпълнението на The National. Тоя пич, пак да кажа, има най-якия глас на света. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм съгласен пък! (Не за пича :Р) Ама и аз често правя салта встрани в опити да си намеря какво да ми хареса по принцип в работите дето ги гледам и чета... но пък в Троновете не е трудно човек да намери неща за харесване, според мен, включително и начина на заснемане.

      Изтриване
    2. Джен, не знам дали линк от youtube би свършил работа, обаче това наистина дойде толкова внезапно в кредитите, че настръхнах на първата дума. (Помогна и, че не се бях оспойлил.)

      Абсолютно, в Троновете има наистина много неща за харесване (и "бутафория" не е най-точната дума), но колкото повече гледам, толкова повече едрите грешки почват да доминират над дребните неща за харесване. В крайна сметка това е стандартът за всички сериали, дето не са пипани от Дейвидовците (Саймън/Чейс/Милч). ТВ-то е компромисна медия и това парадоксално си личи в рамките на сериал, който всячески се опитва да надскочи ТВ-границите - взимат "филмов" композитор (и се оказва, че той е на порядъци по-зле от нефилмовия Джеф Бийл), взимат "филмов" режисьор (и се оказва, че той е на порядъци по-зле от нефилмовия - Алан Тейлър)...

      Изтриване
    3. Те тоя режисьор го бяха взели уж за кютека само - на мен много ми хареса Алик Сахаров в трети епизод, надявам се и Дейвид Нътър, и Алан Тейлър да си работят редовно нататък. За композитора - еми... Онова с барабаните на станисовите кораби не знам дали е било негово хрумване, но беше яко. Иначе колкото по-малко говорим за тоя пич, толкова по-добре.
      Според мен на сериалът това, което му пречи да стигне нивото на тия на другите Дейвидовци, е малко въздух. (Което, подозирам, ти е ясно :)) Предвид сетинга си, има да покрива *много* сюжет и интеракции между герои, че и уърлд-билдинг, а няма как в десет епизода.
      И Уайърът, и Сопранотата, че и Дедууд се развиват в познати сетинги и работят с малко или много познати сюжети, така че имат възможност да фокусират върху детайла, а и героите им не са длъжни да редят скороговорки, само и само да има място за всички и за цялото инфо. Когато Троновете получат възможност за подобни по-разгърнати сцени, работят много силно, а и бисерите по принцип са в разни подхвърлени встрани от тая сюжетна/информационна лавина реплики, погледи или кадри. Може би затова Серсейката ме изкефи в тоя епизод, понеже просто плямпотеше на празни обороти (...all these women here are in for a bit of a rape...), както и Варис/Тирион на крепостните стени предния епизод, че и в стаята с Брон. Или в сцената на Брон и Хрътката в този. Имат нужда повече от сцени, където някакви хора просто си лафят. (В книгите не е като да липсват купища такива бтв.) Дано да стане с разцепената на две трета книга.

      Изтриване
    4. Е да, по още два епизода на сезон нямаше никак да са излишни. От друга страна - разбирам ги, хората искат екшън и сюжетно развитие, така че съм доволен и на това, което успяват и сега да направят.

      Това за сцепването на трета книга е официално:
      http://insidetv.ew.com/2012/04/10/game-of-thrones-renewed-3/
      Даже е ясно какво ще пише Мартин там.

      Изтриване
  3. Наистина опира до пари и са се прецакали, щото всички тупани в продукцията са си казали "ми нямаме кинти за епика, ама дай да покажем над 30 минути мелета, щото разни мрънкат, че няма екшън". И самият Мартин си е подбил развитието на битката поради тази причина. Вместо наистина да се концентрират върху важните неща (демек герои и диалози).

    Тъй като в книгата баталията е бая над властелина или небесно царство и се доближава много повече до третите карибски пирати и "господар и командир" (само че вместо с по два-три кораба, с двеста". И Тирион води конница да смаже тия под стените (не са пеша), пък след това се прехвърлят на корабите, които в този миг се рушат, горят, потъват, хора се бият, давят (голяма част от битката протича В реката, а не около нея, както ни го показаха).

    Иначе в началото като видях кой е режисьора се зарадвах. Знаех, че идва копането и си викам, че нашият ще го снима като Бесон в "Жана д'Арк", където пак има стотици статисти, ама е бъкано с безумни кадри и зверски монтаж, а самата камера е забита в ушите на участниците, но тук щеше да свърши работа. Близко, гадно, мръсно, а те с некви плавни кадри, общи планове, дето за малко да покажат кабелите зад стените, пък и на тая шепа пясък, дето бяха - жалка история.

    Но така или иначе патките бяха важни в този епизод, Церсей, Санса и Шае са некви извънземно-яки кифли, пък и Брон е почти толкова готин, колкото в книгата, а Клегейн е класи над първообраза си, Давос тук е интересен даже, а от безличния, скован пън Станис са направили точно толкова безличен и скован пън, който да радва безкрайно много. Плюс песничката накрая ме размаза.

    Бтв, освен Boardwalk, верваме и в Treme :P

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре, и Treme, ама то е като някакво инди, което гледат 5 човека по света. Ако не беше името на Саймън, или ако не беше по тази телевизия, отдавна да е обезглавено...

      Изтриване
  4. За мен пък епизодът беше най-добрият досега, естествено не заради битката, а заради това, че абсолютно всяка реплика беше попадение в десетката - от разговора на Давос със сина му, през Церсей и мастера и изпълващата сцена между Брон и Клегейн, още по-ефектният диалог между Тирион и Варис и след това Тирион с Джофри на стената, за да стигнем до Церсей и Санса и заключителната сцена с Томен. Може би му се израдвах толкова, защото я нямаше Денерис, не нам. Иначе и атмосферата беше яка с приближаващите кораби, повръщащия войник, пеещите стражи и т.н. Експлозията беше готина, но от дебаркирането на Станис натам (или по-скоро след въпросния камък в главата на онзи до Станис) вече беше ясно, че ще гледаме жалко подобие на битка. Върхът на безсилието беше "войската", която поведе Тирион през страничната порта и няколкосекундната битка след това, която заслужава фейспалм (в книгата са на коне, оформят нещо като копие и ги премазват, а после продължават сред останките от корабите). В книгата централен персонаж е Тирион, а на екрана реално го измества Клегейн именно заради тези "отрязани" моменти. Сандор е много силен образ и е радостно, че не са го орязали и него и че дори получава малко повече внимание и развитие.

    Иначе като цяло сезонът не беше чак толкова добър, главно заради скучноватото представяне на сюжетната линия на Джон и тази на Денерис (която и в книгата си е скучна). Изпуснали са и други наглед не толкова важни моменти, които щяха да вдигнат нивото (подобно на случката с пикаещата Аря). Очевидно е, че ако Мартин беше писал и предните епизоди, щяхме да гледаме много по-добър сериал.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не мисля. И бездруго съгласуват всичко с него, независимо дали е в списъка със сценаристите за даден епизод, или не. А и в предните епизоди има предостатъчно сценарни попадения. Но, дето викаш, и Джон, и Денерис имат много скука във втора книга, тя няма как иначе.

      Изтриване
    2. Мен нещата при Джон ме радват. Откак напуснаха оня дъртия, все готини гледки ни показват. Особено откак се отцепиха четиримата нещата са заснети феноменално. Вярно, не се случва кой знае какво, ама поне е красиво и кове атмосфера като за световно, даже на моменти напомня на Ofelas (номиниран за Оскар филм и оригиналния Pathfinder), най-вече моткането пред залязващото слънце е нещо твърде добро за очите.

      Но, да, Денерис винаги е била голяма мъка. Особено в тв-превъплъщението си, особено във втори сезон - като гледам нейната история все едно гледам отпадналите сцени от Legend of the Seeker да му се не види, а това бие бая мощен шамар на цялата останала продукция. Направо да я бяха спестили и в по-късен сезон да я бяха натресли, дотогава да е просто слух и да се запознаем с нея, едва когато част от познатите ни герои отиват отвъд морето.

      Да се надяваме, че трети сезон вече ще има типичния за ХБО размер от по 12-13 епизода, че с тия десет не става просто.

      Изтриване
    3. Много съжалявах, че са отрязали сцените, в които Джон, Корин и другите бягат от диваците на този с костите. Имаше напрежение и усещане за безпомощност, патос и прочие. Щеше да се получи доста силно на фона на тези планини. Тук акцентът е върху любовната история с дивачката, която яко смуче (историята имам предвид :)). Същото и с другия ръб - Роб, неговата е дори още по-жалка.

      А иначе признавам, че и в предните епизоди имаше силни попадения в интеракциите и диалозите между героите, но се брояха на пръсти и не бяха с такава консистентност (изключвам разговорите между Тивин и Аря, които са приятно нововъведение в сравнение с книгите). В този епизод дори краткият разговор между Брон и Тирион беше супер.

      Изтриване
    4. Трубадур, Мартин вече каза, че сезонът пак ще е 10 епизода. Не е потвърдено официално, което го прави само 99% сигурно.

      Денерис е страшно попадение чисто като герой и около нея би могла да се завърти без проблем телевизионна класика, но просто Емилито толкова може. Сега като си представя какво би направила на нейно място Сийрша Ронан примерно.

      Павел, да, и двата любовни интереса смучат много. Не отива на такъв сериал тая жалка тривиалност и усещам как развитието на тези линии е костюмно решение, а не авторско. Сигурно са си казали - бе тва джудже го спукахме от чукане, пък тез красавци от Уинтърфел все едно са девствени, я малко... Тъпо е, ама кво да се прави.

      Изтриване
    5. Денерси е скука, нямаш си на идея колко близо е Емилито до първообраза си. Идеята зад нея е супер яка и можеше да е един от многото мънички шедьоври в епоса, каквито са Бриен и Теон, ама реализацията й, още от Мартин е под всякаква критика. Дори натам, когато нещата около нея стават супер интересни, тя е баси петното досадно и почти убива желанието да чете човек главите й, което е кофти, тъй като около нея е бъкано с уроди и врътки.

      И явно ХБО са твърде верни на книгата, тъй като не знам кой екип снима с нея, ама когато тя и ко. са в кадър е различен, много по-тъп сериал, точно както Мартин го е написал - изведнъж влизаш в много по-смотана книга, а тая мацка понякога има нечестно дълги глави.

      Изтриване
    6. Бе най-вече е, защото Джон/Игрит е като цяло същата работа в книгите :) Mацката поне е добра.

      А Роб без тая сюжетна линия почти не би го имало в сериала, щото в книгите няма гледна точка и го виждаме само отстрани през очите на майка му, от време на време. Пак можеха да я направят по-интересна, де, като цяло само първата сцена с рязането на крака си я биваше, както и в осми епизод, като шареха през полята - и то защото ме изкефи как беше заснета.

      Около Джон поне развитието е добро(доколкото ще видим още от уайлдлингите, а Игрит ще остане по в миманса), а ако подозренията ми за Роб се окажат верни, и там ще спре скоро да е тривиално :)

      Но и аз мисля, че специално последното е правено, за да си разшири малко аудиторията - малко романсец, наред с червата и пукането на задна.

      Изтриване
    7. Трубадуре, мен Денерис ме кефи в книгите, точно щото има яки работи край нея. Още в първа се примирих, че тя самата няма да е много интересна, макар че има там израстване и развитие на героя, като почне да й се налага да взима твърди решения.

      Изтриване
  5. А, аз на втф-момента със Заро и уорлока "Ма ние за теб, такова, на твоя страна сме!" се изкефих, но иначе евтинее, да.

    ОтговорИзтриване
  6. А, и между другото, едно от най-яките неща в 209 беше как: 1) Лорас изпищя като го улучиха; и после 2) как Серсей го шамароса и той пак нададе писък. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, тя му бръкна в раната, все пак ;), а и те го establish-наха като идиот-истерик :D Мен ме изкефи като почна да пелтечи на стената "My Lord Hand told me to tell you to tell the king" Totally clueless :D

      Изтриване
    2. A, и беше Лансел! Лорас втори пореден епизод с негово участие успя да изглежда като рицар, ако и в кратък кадър, а не като разглезен катамит.

      Изтриване
  7. С нетъпение очквах да напишеш нещо за втори сезон, тъй като тъкмо ревюто ти за първия ме накара да гледам сериала и после да прочета книгите.
    Сега съм безнадежден фен (може вече да спадам и към графата нърд).

    Краткият ти коментар за девети епизод определено ми подейства отрезвяващо. След като го гледах се бях улисала в прекалено позитивни отзиви по форумите, където настоенията и без това клонят към "The best thing I've ever seen on TV!" и общоприетото мнение, че Динклидж и Мартин заслужават Оскари, а Хейди поне Еми :)

    Споделям мнението на Павел, че това е най-добрият епизод от втори сезон. За съжаление не мога да кажа много за техническата част. Добре де... не мога да кажа нищо за техническата част:) Но за сметка на това други дребни и едри детайли ми направиха впечатление.

    Изненадах се, че не видях името на Алън Тейлър да краси началните надписи в девети епизод. Бениоф и Уайс тендираха да дават всички важни епизоди досега под неговото вещо ръководство. И аз съм на мнение, че режисурата на Маршъл не се отличава с нищо особено. Но за сметка на това сценарият беше убийствен. Мога да се сетя поне за седем диалога, където всяка една дума заслужава да бъде цитирана. Като се започне от размяната на реплики между Варис и Тирион (която беше пълна с easter eggs за феновете на книгите) и се приключи с финалния монолог на Церсей, от който ме побиха тръпки и за миг помислих, че принц Томен е пътник. Най-големият бонус бяха финалните надписи с "Дъждовете на Кастамийр". Малко ми оставаше да заподскачам от възторг като я чух. Музика за нърдската ми душа :)

    Честно казано опитите за сравнение с Властелина и Небесно царство са ми малко непонятни. На всички е ясно, че каквито и претенции за епичност да има този сериал, все пак си остава излъчван по телевизията. В ревюто за първи сезон беше подчертал, че сцената с припадъка на Тирион е добро режисьорско решение, но в коментара ти за девети епизод от последия сезон ми звучи по-скоро като критика. Книгите са пълни с всякакви епични битки, за които от сега ми е ясно, че ще бъдат третирани по подобен начин. Точно тази липса на батални сцени в първи сезон накара публиката да се въодушеви от епизода с нападението на Кралски чертог. Моите очаквания като че ли се оправдаха, но може би не са били толкова завишени.

    Начинът, по който започна епизодът, натрупването на напрежението, повръщащите войници в корабите, страхът и колебанията на Тирион, параноята на Церсей, решимостта на Станис и барабаните - всичко това свърши чудесна работа да повиши очакването за битката до невиждани размери. И го освободи с една летяща стрела.
    От последвалата сцена ми хареса не толкова самата експлозия (която си беше впечатляваща за телевизионно шоу), колкото реакцията на отделните герои, гледайки адския огън. Близките кадри на лицата им показаха всичко без думи.

    Не съм голяма почитателка на Хрътката нито в книгите, нито в сериала. Хайлайтовете за мен бяха невероятните диалози, начинът по който Дилейн представи Станис, контрастът между двамата крале и финалната сцена на железния трон.

    От останалата част на втори сезон впечатление ми направиха доста моменти. Като се започне от сцената, в която вълчището се приближава към пленения Джайм, мине се през всяка интеракция на Тивин и Аря плюс невероятният изглед към Харънкъл от прозореца и се приключи с всяка една сцена отвъд Вала, заснета в Исландиа и допънена с пиперливите реплики на Игрит... бих казала, че съм доволна като цяло.

    Имам позитивни очаквания за десети епизод. Надявам се да е достатъчно добър, за да имам удоволствието да прочета още едно кратко ревю тук :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Kiddo, ако наистина онази стена от текст те е накарала да обърнеш внимание на сериала и книгите след това... :) Какво друго може да я осмисли?

      Разбирам абсолютно мнението ти. Не искам да звуча като прекалено критичен есхол, но понякога си ги имам тези тенденции - просто повечето хора, които влизат тук са им свикнали и знаят кое кога в и каква степен е майтап или сериозно. :)

      Подред по повечето точки в коментара ти:

      - Хейди заслужава Ейми, колкото Ана Пакуин заслужаваше Глобус. Това да се случи е извън въображението ми.

      - Склонен съм да се съглася, че сценарият беше на по-добро ниво от предните епизоди, макар че тук вече малко съжалявам, че съм назад с материала от книгите и споменатите "easter eggs" трябва да ми се разказват. :) Ако имаш желание, можеш да споделиш по-подробно.

      - Сцената с Томен и Церсей моментално ми навя на аналогичната сцена от "Небесно царство", обаче като сложих Ева Грийн до Ленчето и малко ми стана неудобно. :)

      - И аз бих предпочел 100 пъти Алън Тейлър, който свърши чудеса от храброст предния сезон, пред този дето не успя да направи едно просто изпущане на стъкленица като хората. Тим Ван Патън също би бил чуден избор, но явно е зает с нещо друго.

      - Сравненията с Двете кули и Небесно царство са резонни, защото имат подобни сетинги и мащаб. Оправданието, че като е ТВ, може да е евтино и бутафорно не върви, особено като имат опции да си е пак евтино, но да не е бутафорно (примерно Хрътката като гледаше втрещен огньовете за малко да се получи баш както трябва).

      - Знам, че онзи обърнат кадър от първия сезон го дадох по-скоро като плюс (в интерес на истината все още го имам за такъв), но оттогава изтече доста вода, а "The King of the North" на fade-to-black след кофти показана вълча муцуна не ми е идеалът за замазване на положението.

      - За реакцията на експлозията си абсолютно права, и на мен много ми хареса как хората, които предизвикаха това всъщност бяха точно толкова ужасени, колкото и хората, на които им се случи.

      - В начина, по който е изигран Станис има много, много потенциал. Това е точно от любимия ми тип скрита HBO-лудост, която може да избухне извън пропорции във всеки момент. Надявам да се случи някога.

      10х за коментара.

      Изтриване
    2. Не звучиш прекалено критично, само в умерени граници :) Даже съм благодарна на подобни обективни ревюта, които малко или много връщат на земята hard фенове като мен. Пък и да си призная, съм запозната с критичното ти мислене, понеже следя този блог от самото начало :)

      Съгласна съм с теб за Лена Хейди. Виждам, че актьорската ѝ игра има известен напредък в сравнение с първи сезон, но въпреки това някакси не мога да я поставя в графата "добра актриса". Има някои добри моменти, но физиономията ѝ ... just doesn't do it for me. Колкото до Ана Пакуин, нейният перформанс в последния сезон на Истинска кръв ме наведе на суицидни мисли (както впрочем целият сезон) и трябваше да скрия всички остри предмети да не стане беля. Но това е друга тема...

      С удоволствие бих споделила тънките моменти и намеци в диалога между Варис и Тирион (сега като се замисля, не знам дали са толкова eggs, колкото Мартин, опитващ се да обърка феновете си), но останах с впечатлението, че не си чел кинигите? Имаше foreshadowing, както в този епизод, така и в други, но не искам да спойлвам следващия сезон.
      Готин момент за феновете беше, че при появата на Ланистърската войска накрая на епизода, преди да изпадне в безсъзнание, Тирион видя един рицар с еленови рога. Това всъщност беше Лорас, облякъл бронята на Ренли (наистина беше бронята на Ренли от сериала). В книгата войниците на Станис биват заблудени по този начин, че духът на Ренли се е върнал да им отмъсти. Това в сериала трудно би се разбрало, беше тънък момент за челите книгите.

      И аз не бих сравнявала Хейди с Ева Грийн - това си е чисто кощунство :)

      Съвсем бях забравила за Тим Ван Патън. Щеше да е хубаво да го бяха наели за някой и друг епизод. Но трети сезон идва, така че не е късно. Това със стъкленицата трябва да го гледам пак, за да разбера какво имаш предвид.

      Колкото до сравненията с известните фентъзи епики на големия екран, може би си прав. Но летвата е вдигната толкова високо и днешната публика е толкова разглезена откъм всякакъв род специални ефекти и масови сцени, че мисията на Троновете в този аспект е почни невъзможна. Ако заложат на по-различен похват, както си описал в ревюто си (подкрепени от солидна актьорска игра и добри сценарий и операторска работа), би се получило. На мен ми се струва обаче, че публиката отвъд окена има съвсем други очаквания. Имам лошото предчувствие, че Бениоф и Уайс ще залитнат или към "епиката", където бюджетът че издъхне по някое време и сериалът ще бъде спрян, или ще заложат на по-семпла визия и усилено избягване на масови сцени и рейтингите ще паднат. Да се надяваме, че ще съумеят успешно да лавират между двете крайности достатъчно дълго време.

      Така като си гледам локумите, май имам доста неща да кажа. Ще взема да коментирам по-честичко тук :)

      Btw, любопитна съм относно твоето мнение за играта на останалите актьори във втори сезон (не само новите). Ще се радвам, ако споделиш някои впечатления. Мерси предварително.

      Изтриване
  8. Повечето от нещата, които ми минават като мисли ги коментирахте, затова да отбележа нещо което много ми допадна в този епизод, а слабо отразихте - хомогенността. King's landing и нищо повече. Неудобните и притеснителни времена преди битка, и самата битка. И нищо повече. Тириън на бойното поле и Церсей на трона. Нищо повече.

    Трябва да призная, това разнообразие ми дойде доста освежаващо и за пръв път от не знам колко епизода насам, този един час мина почти неусетно. Макар че то и идиот да си не би написал "Cut to EXT. Snowy ditch somewhere outside of the Wall. Jon is getting it on with the sexy wildling lady" на средата на шибаното меле. Та браво Мартин, ето, че можело и така, а.

    Не знам дали ще си вземат поука за напред с това разделяне на 2 сезона, но за този определено щеше да им помогне. Смятам, ако бяха сгъстили поне на Денерис story arc-а в 2, 2 и половина епизода, щеше да бъде много по-добре. Pacing-а щеше да бъде друг. Най-малкото, щяхме да приключим с тази мъка по-бързо.

    ОтговорИзтриване
  9. Минавам само за да изразя възмущение и да отбележа, че през втората половина на епизода направо ми идеше да го спра. С всеки следваш, сериала става все по-турски и голите дупета и разрязани глави вече не успяват да поддържат предишните нива на интерес.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То този не беше от най-турските епизоди (в предните имаше далеч по-добри примери за потурчване), ама последните десет минути наистина съдържаха няколко обидни за гледане сценки. Дано поне The National да си оценила - в сериали рядко правят такива неща. :)

      Изтриване
    2. Да, това да и евала - другата причина да се радвам, че виждам финалните надписи. :D

      Изтриване
    3. Някак не мога да визуализирам какво искаш да кажеш с това "турски"...

      Изтриване
    4. Това към мен ли е? Явно не си гледал турски сериали, щом не можеш да визуализираш. Което е хубаво де. Със сигурност Silver ще го обясни по-добре от мен, затова няма да се напъвам и ще се огранича с термина "забозване", произхождащ от нарицателното "боза".

      Изтриване
    5. Лу, с оглед на това, че финалният епизод буквално издуха Blackwater, нещо ми се изпари меракът за обсъждане на потурчването. :)

      Изтриване
    6. Е, добре, нищо не е изгубено значи. :)

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.